Няма начин да не се променят – преподавателите като се втурнат в политиката… Към добро или към лошо, не знам. Не съм имала възможността да познавам някой от тях точно в момента на прехода към новото поприще. Познавам някои хора, които вече се подвизаваха едновременно в двете ипостаси. Но повече от двусъщностните личности, които познавах, срещнах по времето отпреди двойнствения им живот. Няма да споменавам тези, които бяха посредствени преподаватели, нито да казвам какво ми е мнението за тях като политици – ще оставя публиката да гадае дали е добро или лошо. В края на краищата, всеки човек е различно добър в различните дейности – някои му се отдават, някои – по-слабо.
И за тези, които са (били) добри преподаватели, също няма да кажа как ги преценявам като политици. Ще кажа обаче, че Петканов беше (предполагам – продължава да е) отличен преподавател. Герджиков също беше добър. На Велчев (ще възрази ли някой, че той не е точно политик?) му пречеше високомерието. Не бива да се разбира, че намирам самочувствието му за неоправдано. Но самочувствие и високомерие са много различни неща.

Advertisements