You are currently browsing the monthly archive for август 2007.

Къща за навсякъде:


Advertisements

Интересен проект. И даже, бих казала, забавен. Ако не беше толкова тъжен.

Затова реших да го постна тук.

Днес за втори път ще пиша в този блог. Странно, та чак смешно. Но!

Ситуация à la Dali: разменени реплики с човек, с когото разделяме едни и същи ценности. Но той вярва, че Някой ги е създал, а аз не вярвам. И основната грижа на всеки от нас беше да не обиди чувствата на другия.

Почувствах се в някакъв паралелен свят.

Хареса ми.

Няма начин да не се променят – преподавателите като се втурнат в политиката… Към добро или към лошо, не знам. Не съм имала възможността да познавам някой от тях точно в момента на прехода към новото поприще. Познавам някои хора, които вече се подвизаваха едновременно в двете ипостаси. Но повече от двусъщностните личности, които познавах, срещнах по времето отпреди двойнствения им живот. Няма да споменавам тези, които бяха посредствени преподаватели, нито да казвам какво ми е мнението за тях като политици – ще оставя публиката да гадае дали е добро или лошо. В края на краищата, всеки човек е различно добър в различните дейности – някои му се отдават, някои – по-слабо.
И за тези, които са (били) добри преподаватели, също няма да кажа как ги преценявам като политици. Ще кажа обаче, че Петканов беше (предполагам – продължава да е) отличен преподавател. Герджиков също беше добър. На Велчев (ще възрази ли някой, че той не е точно политик?) му пречеше високомерието. Не бива да се разбира, че намирам самочувствието му за неоправдано. Но самочувствие и високомерие са много различни неща.

Persona grata

Случва се да се нуждая от обговаряне на някои малкоинформативни въпроси. Случва се да се нуждая от обективиране на емоционални реакции.