… или „Приказка за стълбата“ с други думи: откъс от разказа на В. Пелевин „Музика от стълба:

„С дясната си ръка Хитлер прегърна лявото си рамо, а лявата постави на тила.
– И тогава аз се запитах: защо? Защо звънтяха зад гърба ми тези струни и превръщаха унилото източно пладне в нещо повече от кое да е пладне в коя да е точка на света?
Хитлер изглежда се замисли.
– Ако бях по-млад – е, като тогава през четиринайста – сигурно щях да си кажа: „Адолф, в тези минути ти видя света такъв, какъвто той може да стане, ако…“. След това „ако“ щях да сложа, предполагам, някоя удобна фраза, една от онези, които съществуват само за да запълнят подобни романтични дупки в главата. Но сега вече няма го да направя, защото твърде дълго се занимавах с такива работи. И знам: това, което идваше при нас, не беше истинско, щом то ни захвърли върху обраслия с трева под на тази огромна затънтена фабрика на страданието, сред тази безсмислица, накамарена наоколо. А всичко истинско трябва само да се погрижи за тези, при които идва, не трябва нищо да пази в себе си – това, което ние се мъчим да запазим, всъщност трябва то да пази нас… Не, аз няма да се подлъжа така лесно като бедния ми Хайнрих“. (прев. мой)

Powered by Qumana

Advertisements